IV. ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОЕКТА

4.1. Целеви групи, целеви сектори, потребители на резултатите от проекта.

4.1.1. Целевите групи по проекта са: изоставени лица (деца, юноши и възрастни хора) в Европа, особено в седемте страни-партньори по проекта (7,5 милиона от младите на възраст под 15 години и 7 милиона от възрастните над 64 години се определят като изоставени).

4.1.2. Целевите сектори са:

  • Здравеопазване и социална работа (социални работници, които работят с изоставени лица).

  • Образование и обучение.

  • Служби, които оказват индивидуална помощ на лица в затруднение, и чийто брой за една година се е увеличил с 6% в Европа.

4.1.3. Потребители на резултатите от проекта, както в страните-партньори, така и в Европа, са:

  • Организации, които се занимават с обучение (подготовка на обучители).

  • Учебни заведения – училища и университети (подготовка на преподаватели).

  • Институции, които работят в сферата на заетостта и обучението (подготовка на съветници, анализатори и управленски кадри).

  • Социални служби (подготовка на социални работници, които работят с изоставени лица, и които биха могли да усъвършенстват професионалната си подготовка).

  • Федерации на работодателите.

  • Профсъюзи, които представляват наемните работници, и които оценяват развитието на съдържанието и структурата на дейностите в социалната сфера.

  • Лица, които търсят работа, и които могат да бъдат обучени за професията на социалния работник, компетентен да работи с целевите групи. Техният профил ще бъде дефиниран по време на проекта, като за целта ще бъдат използвани изискванията по отношение на професията и подготовката на социалния работник, които ще бъдат пренесени и адаптирани.

Лицата, които търсят работа, ще бъдат селектирани, като се имат предвид:

  • Компетенциите, придобити в рамките на предходен опит (доброволци или професионалисти), които могат да бъдат пренесени и адаптирани към изискванията на новата им длъжност (в случая става въпрос за компетенции, придобити по време на обучение, които след това са приложени успешно в практиката при разрешаването на различни  ситуации). В началото на обучението на тези лица следва да се установят компетенциите, които могат да бъдат пренесени, като идентифицирането се осъществява в сътрудничество със структурите, занимаващи се с лицата, които търсят работа, и при провеждането на интервюта с тях.

  • Въпреки че уменията, придобити в рамките на досегашния опит, могат да се включат успешно в изграждането на последващи компетенции, само по себе си това не е достатъчно, за да се погледне на една ситуация безпристрастно. Именно способността за "отдалечаване" от ситуацията (с цел да се намери най-добрия начин за нейното разрешаване) е един от най-важните елементи в състава на компетенциите, без който е невъзможно професионалното осъществяване на дейността.

Във всяка една от трите нови страни-партньори (Унгария, Португалия и България) първият етап от реализацията на проекта включва установяване на потребностите от професионализиране на лицата, които се занимават с оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица). Дефинирането на потребностите ще бъде направено с помощта на методология, разработена в рамките на първоначалния проект.

След приключването на този етап, въз основа на обобщаването на изводите и заключенията, се предвижда изработването и утвърждаването в европейски мащаб на нов документ за професионализирането на социалните работници.

Изискванията и препоръките относно обучението в професията на социалния работник, както и програмите за обучение, разработени в рамките на първоначалния проект, ще бъдат адаптирани с оглед на заключенията, включени в документа за професионализирането на социалните работници, като се отчитат особеностите на всяка една от трите нови страни-партньори, както и новите източници, тясно свързани с проблематиката на проекта, предложени от скандинавския партньор.

Във всяка една от трите нови страни-партньори (Унгария, Португалия и България) ще бъдат пренесени модули за обучение на обучители, които ще бъдат осъществени на място. Предвижда се във всяка една от страните да бъдат обучени по 45 обучители.
 



4.2. Очаквани резултати.

Предвижда се изграждането на цялостен модул, който включва: средства за анализ на системата за развитие на помощта по отношение на изоставени лица, средства за обучение и програми, отговарящи на европейските изисквания и тенденции в подготовката на кадри за професията на социалния работник. Модулът ще бъде преведен на седем езика и ще бъде предоставен в печатна форма, на ДВД и на диск.

4.2.1. Резултат №1

Анализ и оценка на актуалното състояние на проблема и установяване на потребностите от професионализиране на лицата, които се занимават с оказване на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица) в Унгария, Португалия и България.

В трите страни анализът и оценката на актуалното състояние на проблема ще бъдат реализирани с помощта на методика, разработена в рамките на първоначалния проект, и допълнена от новия скандинавски партньор. Методиката  включва четири източника на информация: проучване и анализ на документи, проучване чрез въпросник, интервюта с различните категории социални работници и с бенефициентите.

Анализът и оценката на актуалното състояние на проблема съдържа:

  • Дефиниране на съществуващите проблеми чрез предоставянето на количествени и качествени данни за  естеството, произхода, измерението, характеристиките на лицата, които са попаднали в ситуация на изоставяне.

  • Приближаване на понятията “изоставяне” и “помагащо взаимодействие” съобразно контекста на съответната страна.

  • Политиките и практиките, които се използват в ситуации на изоставяне на дадени лица: съществуващи структури, техният начин на функциониране и управление, юридическа рамка, статут, компетенции на лицата, работещи с изоставени лица, естеството и степента на тяхното професионализиране.

4.2.2. Резултат №2

Обобщаване на състоянието на проблема и потребностите от професионализиране на лицата, които се занимават с оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица) в седемте страни.

Въз основа на направените обобщения се предвижда изработването и утвърждаването в европейски мащаб на нов документ за професионализирането на социалните работници.

Този документ ще бъде подготвен въз основа на: 

  • Резултатите от диагностициращия етап, който вече е проведен във Франция, Румъния и Италия в рамките на първоначалния проект.

  • Резултатите от диагностициращия етап, проведен в трите нови страни-партньори по проекта – Унгария, Португалия и България.

  • Нови средства за работа по проблема, осигурени от новия скандинавски партньор.

4.2.3.Резултат №3

4.2.3.1. Европейски изисквания и препоръки към професията и обучението на лица, които се занимават с оказването на помощ на изоставени възрастни хора (“помагащо взаимодействие” с изоставени възрастни хора).

4.2.3.2. Европейски изисквания и препоръки към професията и обучението на лица, които се занимават с оказването на помощ на изоставени юноши (“помагащо взаимодействие” с изоставени юноши).

4.2.3.3. Европейски изисквания и препоръки към професията и обучението на лица, които се занимават с оказването на помощ на изоставени деца (“помагащо взаимодействие” с изоставени деца).

Тези изисквания ще бъдат подготвени като се адаптират изискванията, които вече са били разработени и апробирани в рамките на първоначалния проект във Франция, Италия и Румъния (януари 2005 г.). Новото в тях ще бъде добавено като се имат предвид резултатите от анализа и оценката на актуалното състояние на проблема в трите нови страни-партньори по проекта, както и допълнителните средства за работа по проблема, предоставени от скандинавския партньор.

В случая не се тръгва от една вече съществуваща професия, която може и да няма свой аналог в другите страни. По-скоро идеята е да се изработят изисквания, които могат да се адаптират към голямото разнообразие от професии, намесващи се в социалния сектор. Важното е тези професии да се упражняват по отношение на лица, които поради някаква причина са изоставени, от хора, за които центъра на дейността им е “помагащото взаимодействие”. 

  • Изискванията към професията описват съдържанието на дейностите, които се упражняват от професионалистите, ангажирани в оказването на помощ (“помагащо взаимодействие”) на изоставени лица, тръгвайки от разделението по функции. Едновременно с това уточняват условията, при които тази дейност би трябвало да се осъществява. Вниманието е фокусирано върху критичните точки, които следва да бъдат взети под внимание, за да се реализира качествено “помагащо взаимодействие”. Изискванията илюстрират есенцията на професията, онова, което е решаващо за различните участници, включени в дейностите, чрез които се реализира “помагащото взаимодействие” (връзката между тях, която позволява “помагащото взаимодействие”). Набляга се върху подход, при който водещи не са техническите средства, необходими, за да се осъществи помощта, а човешкият фактор, установяването на връзка между субектите в процеса.

  • Изискванията по отношение на обучението имат същата структура (разделение по функции) и предлагат, тръгвайки от едно разграничаване на знания, умения и правила за поведение, съдържание, което следва да бъде овладяно, за да се достигне до професионална и компетентна практика на хората, осъществяващи тази дейност.

  • Анализът на ситуацията в страните-партньори (проблеми и критични моменти по отношение на “помагащото взаимодействие”) ще помогне да се фиксират изискванията към професионалното обучение на хората, осъществяващи тази дейност, за да се разрешават успешно проблемните ситуации. Тези изисквания съставят т. нар. Кодекс за професионална етика и поведение.

4.2.3.4. Кодекс за професионална етика и поведение.

Анализът на параметрите, които биха могли да преобърнат практиката на професионалистите, осъществяващи дейността по подпомагането (като бързината, претоварването, агресивността, насилието, съперничеството, личностната деградация),  показва необходимостта от методологични и деонтологични отправни точки.

За тази цел би следвало да се направи транснационален анализ на:

  • Решенията, които се предлагат при възникването на проблемни ситуации или на критични моменти, отбелязани в изискванията за професията.

  • Начини на поведение, което може да бъде адаптирано в ключовите моменти, отбелязани в изискванията за обучение.

4.2.4. Резултат №4

4.2.4.1. Европейска програма за обучение за оказване на помощ на изоставени възрастни хора (“помагащо взаимодействие” с изоставени възрастни хора).

 4.2.4.2. Европейска програма за обучение за оказване на помощ на изоставени юноши (“помагащо взаимодействие” с изоставени юноши).

 4.2.4.3. Европейска програма за обучение за оказване на помощ на изоставени деца (“помагащо взаимодействие” с изоставени деца).

Програмите са разработени като се имат предвид новите изисквания по отношение на професията и обучението в нея, както и въз основа на програмите за обучение, вече разработени и експериментирани в рамките на първоначалния проект, и при съблюдаване на новостите, предложени от скандинавския преглед на проблематиката.

Едновременно с това програмите предлагат продължаващо обучение за професионалисти, които вече работят в здравния и социалния сектор, както и обучение за търсещи работа от различни нива (нещо, което предполага преосмисляне на същността на самата професия).

Продължаващото обучение е модулно, за да може да се съобрази с професионалния опит и развитие на всеки един.

Обучението на търсещи работа от всички нива се осъществява съобразно предварително подготвена рамка, съобразена с нуждите на финансиращите структури в отделните страни.

4.2.5. Резултат №5

4.2.5.1. Европейска програма за обучение на обучители, които, от своя страна, ще обучават лицата, оказващи помощ (“помагащо взаимодействие”) на изоставени лица.

Програмата за обучение ще бъде изработена като се адаптира вече съществуваща програма, разработена и апробирана в рамките на първоначалния проект във Франция, Италия и Румъния, като се има предвид оценката при апробирането на програмата в тези страни и като се отчитат новите потребности, идентифицирани в настоящата фаза на проекта.

Документът съдържа модули за обучение: първият модул е общ, задължителен за всички професионалисти, които се занимават с оказване на помощ (“помагащо взаимодействие” с изоставени лица), другите модули са специфични (фокусирани са върху деца, юноши и възрастни). Предлага се подход, при който се акцентира върху преодоляването на пречките за осъществяването на дейността и върху компетенциите на екипа, който осъществява дейността.

4.2.5.2. Ръководство за обезпечаване реализирането на програмата.

Ръководството би следвало да се разглежда като средство за анализ, наблюдение, експериментиране и решаване. Неговото предназначение е да ограничи ситуациите на морална несигурност и отчаяние, в които понякога се оказват социалните работници, поради това, че не са убедени дали са знаели или са направили необходимата стъпка.

Изискванията към професията и обучението ще позволят да се отбележат ограниченията за сигурност, които следва да бъдат спазвани от социалните работници, за да успеят да съхранят себе си.

4.2.6. Резултат №6

ДВД филм, който запознава с това как се  реализира “помагащото взаимодействие” с изоставените лица в Европа.

Филмът ще бъде реализиран въз основа на вече заснетия в рамките на първоначалния проект. Новите епизоди ще бъдат заснети в трите нови страни-партньори по проекта, на различни места, където работят професионалисти, оказващи помощ (“помагащо взаимодействие”), за да се покажат  възможните ситуации по най-пълния и изчерпателен начин.

Отделните епизоди в своята цялост ще позволят да се осветлят различните функции и измерения на дейността по оказването на помощ.

Целта на филма не е да налага модели, а да предизвика дискусии като предостави възможно най-голямо разнообразие от ситуации, случващи се при осъществяването на дейността по оказване на помощ (“помагащо взаимодействие”), без значение коя е конкретната целева група и националния контекст, в който се разиграват ситуациите.

4.2.7. Резултат №7

Диск, който запознава с това как се  реализира “помагащото взаимодействие” с изоставените лица в Европа.

На него ще бъде събрана цялата продукция по проекта. Той ще осигурява достъп до многобройни допълнителни ресурси, които експертите са използвали в своята работа, както и до страници, които имат отношение към проблематиката на проекта. Достъпът до документите ще бъде възможен на всеки един от езиците на страните-партньори по проекта.


 

4.3. Очаквани следствия от работата по проекта.

Най-същностното и значимо следствие от работата по проекта е разгръщането (в качествен и количествен аспект) на дейностите по оказването на помощ (“помагащо взаимодействие”) на изоставени лица (деца, юноши и възрастни хора), първоначално във всички страни-партньори по проекта, а впоследствие и в цяла Европа. Реализацията на това следствие преминава през един междинен път, който се изразява в професионализирането на социалните работници, оказващи помощ (“помагащо взаимодействие”) на изоставени лица, и в обучението на някои категории сред търсещите работа, за да осъществяват тази дейност.  

4.3.1. Очаквано следствие от работата по проекта в седемте страни-партньори по проекта.

4.3.1.1. Влияние върху заетостта и обучението в сферата на социалната икономика.

Резултатите от проекта ще улеснят, на различни нива, вземането на решения, стимулирането и разгръщането на дейности, които имат отношение към социалната икономика и по специално:

  • Формализиране (в смисъл на детайлизиране) на обучението в организациите, които се занимават със социална дейност.

  • Включване в обучение на социалните работници.

  • Създаване на програми за обучение.

  • Създаване на работни места, за които са разработени изисквания за упражняване на професията.

  • Финансиране на обучението в рамките на организацията, която работи в полето на оказването на помощ (“помагащо взаимодействие”).

  • Ориентиране на младите хора към тази професия.

 4.3.1.2. Влияние върху предлаганото професионално обучение и прозрачността на предлаганите професионални квалификации.

Организациите, които са занимават с обучение, ще разполагат с нови, адаптирани и отговарящи на съвременните изисквания форми за осъществяването на това обучение, които са валидизирани в девет европейски страни.  

Потребителите, които биха проявили интерес към организирането на обучение в тази област, очакват гъвкавост на предлаганите формите за осъществяването на това обучение, която позволява оптимизиране на стойността на обучението и адаптирането му съобразно потребностите на различните лица и структури. Това е необходимо, защото става въпрос за различни целеви групи (от деца до възрастни хора).

Новите форми на обучение са разработени като се има предвид идеята за индивидуалното развитие на всеки един от субектите-участници в обучението, и са съобразени с очакванията на различните потребители. Обучението се реализира модулно, напълно съответства на различните нива на подготовка на участниците. В този смисъл активно допринася за улесняването на комуникацията между професиите (новаторски подход).

Новата форма на обучение взема под внимание идеята за трансверсалността на компетенциите, благодарение на което се вписва в рамките на продължаващото обучение и на стъпките, които се предприемат, за да се утвърди ролята на професионалния опит.

4.3.1.3. Влияние върху социалните работници.

Колкото до социалните работници, предполага се, че те ще бъдат по-добре обучени, по-компетентни и по-ефикасни в дейността си, по-добре подготвени да  разрешават проблемите, възникващи в ситуации, когато някой е изоставен.

Всичко това се постига чрез: 

  • Развитие на комуникативните им способности и умения, за да осъществяват дейностите по анимиране, комуникиране, приемане и  асистиране.

  • Развитие на способностите им да реагират в различни ситуации, включително и в такива, които не търпят отлагане (способност за наблюдаване, анализиране и действие).

  • Развитие на способностите им за непрестанна връзка и диалог с членовете на екипа, оказващ помощ (“помагащо взаимодействие”), относно физическото и моралното им здраве.

  • Развитие на чисто техническите им познания, свързани с всекидневния живот на техните клиенти (осигуряване на необходимата хигиена, комфорт, сигурност,  поддръжка, изхранване и др.), както и с функционирането на институциите, които осигуряват технически тази подкрепа.

  • Развитие на базови познания в специфични области (психология, геронтолия, педиатрия), за да могат да работят в смесени екипи, заедно със специализирани медицински лица.

  • Развитие на уменията им за научаване и за мислене.

 4.3.1.4. Влияние върху организациите, които се занимават с обучение.

Те ще бъдат директните потребители, като се имат предвид потребностите им и липсата на съвременни програми за обучение в сектора. Организациите, които разработват изискванията, и тези, които осигуряват финансирането (и двата типа организации следва да бъдат включени в дейностите по проекта), ще гарантират продължителността във времето, както и състоятелността на новите форми на обучение.

4.3.1.5. Влияние върху социалните партньори.

Тъй като дейностите задават нова проблематика, диалогът между социалните партньори относно професионалната идентичност на лицата, които се занимават със социална работа, признаването на тяхната компетентност, вземането под внимание на професионалния риск за здравето на лицата, които упражняват тази професия, е значително обогатен. По този начин работодателите могат по-добре да разберат и да подкрепят своите служители, както и да им осигурят необходимите средства, за да се справят успешно с работата си.

4.3.1.6. Влияние върху ръководните кадри и финансистите в сферата на професионалното обучение.

Организациите, които разработват изискванията, и тези, които осигуряват финансирането (и двата типа организации следва да бъдат включени в дейностите по проекта), ще гарантират продължителността във времето, както и състоятелността на новите форми на обучение. Те ще разполагат с необходимите средства, за да дефинират новите стратегии в обучението и следователно с финансиране на подготовката на нови участници: търсещи работа и доброволци.

ç back