I. За проекта – констатиране на проблема, дефиниране на потребността, формулиране на основните понятия, цели и фази на проекта.
 

1.1. Въведение

Настоящият проект (RELAIS 2) се реализира в рамките на втората фаза на Програма ЛЕОНАРДО на Европейския съюз. Програмата подкрепя европейската интеграция в областта на професионалното обучение и се стреми да развие и подобри качеството, иновативността и европейското измерение на системите и практиките за професионално обучение чрез транснационално сътрудничество.

Целите на програмата за периода 2000-2007 г. са:

  • Подобряване на уменията и компетенциите на хората, особено на младите, в процеса на първоначално професионално обучение на всички нива. Това може да се постигне чрез професионално обучение и стаж, пряко свързани с работата, за да се насърчи заетостта и за да се улесни професионалната интеграция и ре-интеграция.
  • Подобряване на качеството и достъпа до непрекъснато професионално обучение и придобиване на компетенции през целия живот, за да се разгърне и повиши адаптивността (най-вече с цел укрепване на технологичните и организационните умения).

Целите на програмата ще бъдат реализирани с помощта на следните инициативи, тяхното оперативно съдържание и процедури, които са описани в Анексите и които могат да се съчетаят:

  • Подкрепа за транснационалната мобилност на лицата, които преминават през професионално обучение, особено млади хора, както и на тези, които са отговорни за това обучение (Мобилност).
  • Подкрепа за пилотните проекти, които се основават на транснационално партньорство, създадено, за да насърчава иновативността и за да подобрява качеството на професионалното обучение (Пилотни проекти).
  • Насърчаване на езиковите компетенции (включително тези, които се отнасят до по-малко използвани и преподавани езици), както и на разбирането на различните култури в контекста на професионалното обучение (Езикови компетенции).
  • Подкрепа за развитието на транснационални мрежи за сътрудничество, които улесняват обмена на опит и положителни практики (Транснационални мрежи). 
  • Разработване и актуализиране на референтни материали чрез подкрепа за осъществяването на наблюдения и анализи, създаването и актуализирането на база от сравнителни данни, разпространението на положителни практики и активен обмен на информация (Референтни материали).
     

1.2. RELAIS 2

В рамките на първоначалния проект (Projet RELAIS Léonardo Da Vinci N° F/01/B/P/PP/118049), резултатите от който се използват като база за настоящия проект, е разработен набор от: средства за анализ на системата за разгръщане на дейността по оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица), механизми за обучение, педагогически програми. В самото начало е заложена идеята за постоянство – за тази цел, във Франция, Италия и Румъния, ръководители, финансисти и разработващи изискванията в областта на обучението са привлечени и присъстват във всички фази и дейности по проекта. Благодарение на това днес в тези страни новата форма на обучение се прилага успешно и с добри резултати, нещо повече, тя участва в операционализирането на новите политики на солидарност.

В настоящия проект се предвижда осъществяването на пренос на програми и средства за обучение на лица, които оказват помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица), разработени, апробирани и оценени във Франция и Румъния. Преносът ще бъде осъществен в три нови страни-партньори и бенефициенти по сегашния проект – България, Унгария и Португалия. В този смисъл проектът не е продължение на първоначалния проект, в рамките на който са създадени програмите и средствата за обучение – част от този първоначален проект са още две страни (Италия и Испания), както и шест други партньори, които не участват в сегашния проект.

Преносът на програмите и средствата за обучение на лица, които оказват помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица), ще бъде реализиран чрез адаптиране на тези програми и средства за обучение, съобразно особеностите на трите нови страни-партньори, като се има предвид различния поглед върху проблематиката, предложен от англо-саксонския и скандинавски участник в проекта. Посредством обобщаване на постигнатото в първоначалния проект и новостите, добавени от сегашния проект, ще се достигне до нов европейски документ за професията  и обучението на лица, оказващи помощ на други лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица), който ще бъде приет и приложен от седемте европейски страни-партньори по сегашния проект.

Настоящият проект е следствие от констатирането на конкретен проблем и отговаря на конкретна потребност.
 

КОНСТАТИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

  • Днес всички страни от Европейския съюз се изправят пред един и същи проблем – непрестанно се увеличава броя на изоставените лица от всички възрасти: деца, юноши и възрастни хора (10% от децата в страните от Европейския съюз са изоставени, при възрастните хора този процент е 8%).
  • Хората, който се занимават с изоставени лица, са твърде малко на брой, при това са доброволци или работещи без необходимата за това квалификация. В своята дейност те разчитат не толкова на действителни знания и умения, колкото на интуицията си.

 

ОБЩА КОНСТАТАЦИЯ

  • Действителният брой на изоставените лица непрекъснато нараства (следствие от увеличаването на продължителността на живота, безработицата, разделянето и разпръскването на семействата, конфликтите между поколенията, обедняването и др.). Прочитът на статистическите данни във всяка една от сраните е показателен: 7,5 милиона от децата в страните от Европейския съюз и 7 милиона от възрастните хора над 65 години са изоставени).
  • За три години броят на социалните работници в Европа се е увеличил с 45%. Социалният сектор търпи значителни промени както в начина, по който се разрешават проблемите на хората в затруднение, така и по отношение на културата на професионалистите, занимаващи се с тази дейност.
  • Трябва да се разтвори и улесни комуникацията между институциите, дейностите на лицата, занимаващи се със социална работа по места (без значение какъв е техния статут) да се насочат към реализирането на една обща цел. За съжаление това не се случва.
  • Всички страни инициират нови законодателни стъпки, за да осъвременят социалната си дейност, вследствие на което професията на социалния работник е в процес на преосмисляне навсякъде в Европа.
  • Наборът от познания и компетенции, предявявани към лицата, занимаващи се със социална дейност, не винаги отговаря на изискванията на конкретните ситуации.

Изхождайки от тази констатация, в рамките на първоначалния проект (Projet RELAIS Léonardo Da Vinci N° F/01/B/P/PP/118049) бе направена достатъчно прецизна оценка на актуалното състояние на проблема и бяха установени потребностите от професионализиране на социалните работници във Франция и Румъния. За трите нови страни-партньори по сегашния проект и бенефициенти от преноса на програмите и средствата за обучение на лица, които оказват помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица) – България, Унгария и Португалия, бяха идентифицирани сходни потребности.

Изборът на тези три страни не е направен въз основа на някакво привилегироване, а като се има предвид реалната възможност за осъществяването на подобен пренос.

И в трите страни социалните работници, които са ангажирани с оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица – деца, юноши и възрастни хора), много рядко се обучават специално как да се справят в ситуации, когато някой е бил изоставен. Във всеки случай, съществуващите форми на обучение не вземат в достатъчна степен предвид проблемите, свързани с оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица – деца, юноши и възрастни хора).

 

ДЕФИНИРАНЕ НА ПОТРЕБНОСТТА

За да се гарантира на всички хора правото на достоен живот, е необходимо да се разгърне и/или усили (количествено и качествено) оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица – деца, юноши и възрастни хора). Това е и основната цел на проекта.

 

ДЕФИНИРАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ПОНЯТИЯ

Понятието “изоставен” следва да бъде дефинирано по отношение на групата, която имаме предвид. По-долу са представени дефинициите, предложени от партньорите по проекта:

  • Когато говорим за изоставени млади хора, следва да имаме предвид: сираци, млади хора, които са отделени от семействата си, защото не полагат грижи за тях или ги лишават от образование, млади хора, които се отхвърлени от семействата си. Възрастовите групи са две: от 0 до 14 години за децата и от 14 до 18 години за юношите.
  • Когато говорим за изоставени възрастни хора (над 65 години), следва да имаме предвид: зависими лица, които са изоставени от семействата си или нямат семейства, за които болест и/или старост, и/или бедност не им позволяват да живеят самостоятелно, или имаме предвид маргинални лица и/или такива, които са изключени от социалния живот.

Понятието “помагащо взаимодействие” следва да се разбира като връзка, при която един от двамата участници най-малкото търси начин да благоприятства в другия неговото израстване, развитие, зрелост, подпомага го, за да може той да постигне по-добро ниво на  самореализация и възможности, за да се справя сам с житейските ситуации. Всичко това се вписва в рамките на европейската политика за защита правата на личността, както и за подпомагане и защита на изоставени лица.

Тези лица (млади или възрастни) имат нужда от морална, емоционална, психологическа, медицинска, логистична, финансова и юридическа подкрепа, в която именно се вписва и понятието “помагащо взаимодействие”.

Дефинициите на понятията, предложени от партньорите по проекта, не покриват една и съща реалност в различните европейски страни, причините за което са социално-политически и културни. Степента, в която едно лице бива изоставено, както и степента, в която то е подпомагано, са различни в различните страни.

Това, което отличава професионалистите, ангажирани със социалната проблематика в Европа, е в начина, по който осъществяват връзка с лицата, които се намират в затруднено положение. Англо-саксонският подход акцентира предимно върху полагането на грижи за тези хора, отколкото върху превенция, за да не стигне до подобна ситуация, предпочита се колективната пред индивидуалната работа.

 

ОБЩИ И КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА

Въпреки че потребността да се разгърне и усили “помагащото взаимодействие” с изоставените лица от всички възрасти е припозната като обща за страните от Европейския съюз, контекстът и причините, предизвикали изоставянето на човешко същество, са различни и сложни (проблемите, довели до ситуация на изоставяне, могат да бъдат както политически, така и социално-икономически, могат да бъдат потърсени в семейната, социалната и културната среда, която непрестанно се променя, и тази промяна не е изключителна привилегия само на т. нар. “бедни страни”).

За да отговорим на тази потребност е необходимо, посредством обучение, да подобрим професионалната квалификация на социалните работници, които осъществяват това подпомагане. От друга страна, можем да увеличим техния брой, като улесним достъпа до подпомагащите професии за хора, които отговарят на необходимите изисквания, за да оказват помощ (“помагащо взаимодействие”).

За тази цел са разработени средства и програми, чрез които се обучават лицата, оказващи помощ (“помагащо взаимодействие”) на други лица, когато е настъпила ситуация на изоставяне. Тези програми вече са възприети и работят във Франция, Италия и Румъния, посредством предходния проект LEONARDO DA VINCI RELAIS N° F/01/B/P/PP/118049, и могат да бъдат адаптирани  и  валоризирани за останалите страни, участнички в сегашния проект.

Настоящият проект ще се опита да постави механизмите на това обучение в помощ на развитието на националните прояви на солидарност, които са в процес на операционализация, в по-голяма или по-малка степен вече напреднал в страните от Европейския съюз.

Задаването на нови механизми на обучение се вписва в публичен политически дискурс, към днешна дата в процес на преразглеждане и развитие: професиите предефинират същността си, трансформират се начините за интервенция, диверсифицират се механизмите за утвърждаване на социалната солидарност, идеята за която е особено актуална.

В този смисъл основната цел на проекта е да разгърне и/или усили количествено и качествено “помагащото взаимодействие” с изоставените лица: деца, юноши и възрастни хора. Тази цел се “разклонява” в отделните страни,  като се отчитат спецификите на контекста, в който се осъществява тяхната борба срещу изключването от социалния живот на лица от всички възрасти, и в който предстои да се разгърне помощта към лицата, които се намират в ситуация на изоставяне.

Специфични цели, които се поставят пред трите нови страни-партньори:

  • Посредством анализ и оценка на актуалното състояние на проблема да се установят пречките пред разгръщането на дейността по оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица). Дефинирането на потребностите от професионализиране на социалните работници следва да се използва като средство за преодоляване на тези пречки.
  • Да използват по най-добрия начин механизмите за обучение, които пренасят и адаптират, за да осигурят на обучаващите организации, както и на институциите, които работят в сферата на заетостта и образованието, средства, чрез които те да подпомогнат професионализирането на социалните работници, занимаващи се с оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица) . От друга страна, да съдействат за създаването на мрежа от търсещи работа, ориентирани към тази професия.
  • Да се предложи адаптирана и осъвременена форма на обучение, която интегрира в себе си особеностите на трите групи изоставени лица, като тази форма следва да се разглежда като средство за разгръщане на дейността по оказването на помощ (“помагащото взаимодействие”) в полза на европейската и националните политики за солидарност.
  • По-добре да се концептуализира проблематиката по отношение на оказването на помощ (“помагащото взаимодействие”), както и мрежата от субекти, включени в нея.
  • Да се усилят познанията по проблема и да се улесни разрешаването на проблемните ситуации “на място”.

 Специфични цели, които се поставят пред всички партньори:

  • Да подготвят общ европейски документ, който да съдържа изисквания по отношение на професията и обучението на лицата, оказващи помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица), както и програми, чрез които да се осъществява самото обучение. Този набор от механизми за обучение ще бъде изготвен, като се имат предвид:

- Резултатите от първоначалния проект, пренесени от френския и румънския партньор.

- Различния поглед върху проблематиката, предложен от новия скандинавски партньор, изграден на основата на друг модел за социална работа и програми за обучение,  свързани с предложените в първоначалния проект.

- Продуктите, които ще бъдат адаптирани в България, Унгария и Португалия.

- Контрола върху качеството на предлаганите механизми и средства, осъществен от англо-саксонския партньор.

 ФАЗИ НА ПРОЕКТА

Първа фаза: актуално състояние на проблема и установяване на потребностите – оценка – пренос – валоризация (октомври 2006-януари 2007).

Втора фаза: изследователска дейност – изграждане на концепция – адаптиране на програмите и средствата за обучение – оценка – пренос – валоризация (януари 2007-април 2008).

Трета фаза: пренос – операционализация – представяне на нова форма на обучение в страните-партньори (април 2008-септември 2008).

 ç back