II. ОСНОВНИ ПРИНОСИ НА ПРОЕКТА

 

2.1. Създаване и/или адаптиране в страните-партньори по проекта (с цел по-нататъшно утвърждаване в европейски мащаб) на осъвременена форма за квалификация на:

  • Социалните работници, които се занимават с оказването на помощ на изоставени деца, юноши и възрастни хора (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица – деца, юноши и възрастни хора).

  • Търсещи работа, чийто профил отговаря на изискванията за осъществяването на дейността по оказване на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица).

  • Студенти.

Това би могло да се осъществи чрез:

  • Разработване на съдържанието на подходящо за целта обучение (осъществява се чрез модули и е индивидуализирано) в трите страни-партньори и бенефициенти от преноса на програмите и средствата за обучение. При разработването на съдържанието се отчитат специфичните проблеми, които всяка една от тези страни следва да решава, както и резултатите от първоначалния проект.

  • Повишаване на способностите и компетенциите на лицата и най-вече на младите хора, като за целта същите се обучават чрез редуване на теоретични познания с практически дейности в съответните организации, за да се подготвят за социални работници, ангажирани в дейността по оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица – деца, юноши и възрастни хора).

  • Привличане на социалните партньори като активни участници в процеса на дефиниране на компетенциите, задачите, професионалните рискове.

  • Въвеждане в мрежата от нови подходи на проблеми, които са общи за различните нации и страни, въпреки разнообразното им социално развитие.

  • Признаване и утвърждаване на компетенциите, придобити “на място”, от участници с различен статут (платени служители или доброволци), които се включват в дейността, водени от различни потребности.

2.2. Прозрачност (в смисъл на яснота) по отношение на квалификациите на лицата, които оказват помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица), чрез създаване на изисквания за професията и обучението на тези лица, както и на програми за обучение – общо в двата проекта, тези програми ще бъдат утвърдени в 9 страни, чиито социални модели са различни (Германия, Норвегия, Франция, Румъния, Унгария, България, Италия, Испания, Португалия). 

2.3. В европейски мащаб да се възобнови дебата по отношение на подготовката на социалните работници чрез прилагането на трансверсален подход към професиите от социалния сектор, към компетенциите на хората, ангажирани с тази дейност на местно и национално ниво, към техния статут. Модерният дебат се фокусира върху проблема за това как да се оказва помощ на изоставени лица (как да се реализира “помагащото взаимодействие” с изоставените лица). 

2.4. Сертифициране на лицата, които оказват помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица. Въпросът за сертифицирането е твърде деликатен, тъй като всеки в своята професионална област държи на дипломата си, както и на квалификациите, отбелязани в нея. В рамките на първоначалния проект бе иницииран дебат сред четирите страни (Франция, Италия, Румъния, Испания), в резултат от който се оформиха две идеи:

  • Оказването на помощ (“помагащото взаимодействие”) е мултидисциплинарна дейност, но е интегрална част от социалните професии, следователно нейното сертифициране се вписва естествено сред останалите квалификации, отразени в дипломата.

  • Оказването на помощ (“помагащото взаимодействие”) е абсолютно нова квалификация, която е нещо отделно и специфично и в този смисъл трябва да бъде сертифицирана самостоятелно.

Участниците в настоящия проект следва да вземат под внимание и двете идеи. Затова е предвидено:

  • Да представят програмите и средствата за обучение в рамките на националните и регионалните матрици, разработени от институциите, ангажирани с издаването на дипломи и сертификати.

  • Във всеки етап на проекта, в групите за подкрепа, да привлекат представители на различни министерства и местни структури, социални партньори, партньори от професионалните организации.

Въпреки всичко проблемът за сертифицирането би следвало да бъде разглеждан единствено и само от националните институции, които са компетентни и отговорни за това. 

2.5. Равен шанс за обучение и професионално развитие в професията както на жените, така и на мъжете.



 

III. ИНОВАЦИОННИ ЕЛЕМЕНТИ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ ПРОЕКТА

 

3.1. Въвеждане на промени в националните системи и практики за професионално обучение: 

  • Анализ на ситуациите, довели до изоставяне на човешко същество, които са общи за децата, юношите и възрастните хора. Този анализ би подобрил подхода към професионалното обучение и би предефинирал връзките между отделните социални дейности.

  • Предефиниране на съдържанието на обучението: разрешаване на проблемната ситуация, възникнала около изоставянето (“помагащо взаимодействие” с изоставеното лице). Това изисква отварянето към нови практики както на средното и университетското образование, така и на продължаващото професионално обучение.

  • Интегриране в системата на обучение на утвърдени и изпитани форми на социална работа, реализирани от доброволци, или на житейски ситуации, които са предоставили поле за научаване, признаване на уменията, придобити чрез опит.

  • Върховенството на личността при “помагащото взаимодействие” е следствие от универсалните права. Намесите, за да се окаже помощ на изоставено лице, (“помагащо взаимодействие” с изоставеното лице), допринасят за поддържането, разгръщането, т. е. за защитата на правата на всеки отделен индивид, за да може той да намери своето достойно място в семейната или социалната среда, която твърде често е разрушена. Тези намеси се "случват” на индивидуално и колективно ниво, насочени са към възстановяването на връзката и на социалната кохезия (преоткриване на “живота заедно”). В този смисъл те са  неизбежен елемент в развитието, без значение дали става въпрос за местно, национално или европейско ниво, особено в социалната среда, която често се налага да бъде модифицирана.

  • Задължителното професионализиране на лицата, ангажирани в дейността по оказването на помощ на изоставени лица (“помагащо взаимодействие” с изоставените лица), ще допринесе за тяхното признаване и едновременно с това ще затвърди перспективите за професионална реализация в тази област за млади хора.

  • Анализът на трудностите, изведени въз основа на съществуващата професионална практика, ще спомогне да се предвидят чувството за изчерпаност и желанието да се изостави професията от страна на лицата, които я упражняват. Усещането, че нищо повече не можеш да дадеш от себе си и желанието да се откажеш са били обект на анализ от страна на социалните партньори.

3.2. Въвеждане на промени в европейските стратегии за професионално обучение: 

  • Във всички страни-партньори дейностите, реализирани в рамките на проекта, ще засилят прозрачността по отношение на продължаващото обучение и професионалните квалификации в сектора, който визираме, благодарение на предложената нова форма на обучение, която отговаря на разнообразието от потребности.

  • По своята същност проектът (изразяващ се в пренос на програми и средства) ще работи за валоризацията на резултатите от програмата Леонардо да Винчи.

Най-съществената иновация, предложена в рамките на настоящия проект, се изразява в това, че механизмите за обучение се поставят в помощ на развитието на националните прояви на солидарност, които днес се разгръщат активно и са в процес на операционализация, в по-голяма или по-малка степен вече напреднал в страните от Европейския съюз.

Проектът ще положи усилия, за да могат администрациите, хората, разработващи изискванията в социалната област, социалните служби, обучаващите организации, пряко ангажирани с проблематиката, да работят в тясно сътрудничество помежду си.

 Предлагат се нови подходи: 

  • Подходът, основаващ се на чувството за изоставеност и неговите производни, “помагащото взаимодействие”, което задава ново измерение в работата с изоставени лица (акцентира се върху хуманизирането на дейността и ролята на човешкия фактор), търсят пътища за справяне с фрагментацията на обществата, улесняват достъпа до тях, поставят личността в центъра на всички тези въпроси, които очакват отговор, легитимират уважението към всеки отделен човек като фундамент на социалните взаимодействия.

  • Разтварянето и улесняването на комуникацията между лицата, които страдат от това, че са изоставени (деца, юноши и възрастни хора), прекроява отношенията между сектори с различна образователна насоченост, преосмисля съществуващите практики, обновява подхода, върху който се гради концепцията за дейността.

  • Разтварянето и улесняването на комуникацията между лицата, които се обучават да оказват помощ (“помагащо взаимодействие”): социални работници, доброволци, сдружения, търсещи работа, семейства. Това позволява да се разгледат всички възможни сфери, в които се получават познания за осъществяването на тази дейност, както и всички възможни нива на отговорност на лицата, осъществяващи социална дейност, въпреки че степента на задълбоченост е различна.

  • Детерминиране на ценностите (етични, деонтологични), които са фундаментални за всички лица, занимаващи се със социална дейност.

  • Разтварянето и улесняването на комуникацията между професионалното обучение, насочено към производствената сфера, и професионалното обучение, ориентирано към  социалната дейност, позволява:

- Обучението да се разглежда през призмата на разрешаването на проблемите (критичен подход).

- Да се акцентира върху качеството на дейността по оказване на помощ.

- Към дейността по оказването на помощ да се добави превенция, предвиждане и алармиране (на ситуациите, при които може да настъпи изоставяне).

- Разгръщане и утвърждаване на култура за оценяване.

- Разгръщане и утвърждаване на професионални стандарти.

  • Въвеждането на нови технологии в програмите се прави, от една страна, за да могат хората, които са подпомагани, и хората, които се занимават със социална дейност, да споделят, от друга страна, за да се измерват и оценяват резултатите от тяхната съвместна работа.

  • От методологична гледна точка изборът бе  да не се тръгне от тази или онази вече съществуваща професия, която може да няма свой аналог в другите страни, а да се разработят изисквания, които могат да се адаптират към голямото разнообразие от професии и организации, занимаващи се със социална дейност (достатъчно е да работят с изоставени лица и да ги подпомагат). При този методологически подход продуктите, разработени в рамките на проекта, ще представят една по-глобална визия относно работата на лицата, осъществяващи социална дейност, различна от вече познатата.

 Предлагат се нови механизми: 

  • Използване на нови концепции, присъщи на всяка една от страните-членки на проекта.

  • Използване на педагогиката на обучение (извън обучението на обучители, което се пренася в рамките на проекта от първоначалния проект), за да може всеки да осъзнае смисъла на понятието “помагащо взаимодействие” (акцентира се върху качеството при оказването на помощта).

  • Развитие на професионалната идентификация на социалните работници, както и на лицата, ангажирани със социална дейност, въз основа на общи за всички компетенции, за да се благоприятства появата на мрежа от признати професионалисти.

Предлагат се нови форми на сътрудничество: 

  • Сътрудничество, което се вписва в политиките на всяка една от страните по отношение на.

- Защита правата на децата, юношите и възрастните хора.

- Защита на психичното и физическото здраве, сигурност, право на образование и достъп до него.

-Обща превенция, най-вече превенция, за да не се достига до ситуации на малтретиране.

- Засилване на помощта за семействата (чрез обучение и превенция), за да се избегне настаняване в институции извън семействата (най-добре е помощта да се оказва в рамките на семейната среда, без да се нарушава връзката със семейството).

- Експериментиране на нови начини за подслоняване и обгрижване на изоставените лица, приобщаване на съществуващите структури, особено на тези, които допринасят за развитието на политики и практики за превенция, последствията от които са както социални, така и икономически.

  • Стимулирането и консолидирането на партньорските отношения между различните участници в процеса – от държавния сектор, сдружения, професионалисти и доброволци, от социални и правни институции, за да работят в мрежа (като се отчитат последствията от децентрализирането на компетенциите и отговорностите в посока от държавата към структурите по места).

Стремежът е да се постигне най-доброто равновесие между различните начини на поведение и отношение в ситуациите, когато някой е бил изоставен: правната и социална защита на изоставените лица се осъществява едновременно като се има предвид защитата на децата и юношите, и от гледна точка на оказването на материална и обучителна помощ за семействата.

Действията по отношение на професионализирането на лицата, занимаващи се със социална дейност, предложени в рамките на проекта, могат да се използват като отправна точка и средство, за да се инициира и разгърне активността на структурите по места, при задължителната за това координация.

3.3. Всяка една от страните-партньори по проекта трябва самостоятелно и в сътрудничество с останалите да адаптира и конструира съдържанието, методите и стъпките на обучение, съвместно с потенциалните потребители на това обучение, както и с институциите, които разработват стратегиите или финансират подобни начинания. Всичко това следа да се направи въз основа на един двоен анализ: 

  • На дейностите, които подпомагат оказването на помощ (“помагащото взаимодействие”) или са резултат от нея.

  • На компетенциите, необходими, за да се участва в дейностите с цел разрешаване на проблемните ситуации.

Транснационалното сътрудничество позволява да се наблюдават и вземат под внимание: 

  • Голямото разнообразие на ситуациите, при които е настъпило изоставяне.

  • Политиките, приложени на място, за да се разгърне дейността по оказването на помощ (“помагащото взаимодействие”), и резултатите от тях. Тези политики са различни за всяка страна: някои са насочени към развитие на институциите, в които се отглеждат сираци, други акцентират върху работата със семействата, трети са ориентирани към подпомагане на възрастните хора в домовете им или в специализирани институции. Именно в този европейски подход се вписва разгръщането на компетенциите и на обучението, които биха довели до по-добра професионализация на участниците в процеса.

3.4. Една по-специална стъпка, която следва да бъде предприета от страна на социалните партньори, за да се ограничат рисковете на професията. 

Обезпечаването на сигурността при упражняването на професията се превръща в обект на професионалното обучение. То присъства в новите форми на обучение под формата на анализ, наблюдение, експериментиране и решаване.  Усещането за изчерпаност и изтощение при упражняването на професията вече не се разглежда като нещо встрани, а се има предвид при развитието и промените, които социалните партньори предприемат отвътре, на местата, където се реализира дейността.

ç back