Международно сравнително изследване

на грамотността (разбиране при четене) на 9-10 –годишни ученици
в ІV клас,
проведено в 35 страни

Авторски колектив с научен ръководител проф.д-р Георги Бижков

 

Кой организира и провежда това изследване?

Международното сравнително изследване на грамотността (разбиране при четене) – PIRLS 2001 се организира и провежда под патронажа на Международната асоциация за оценка на резултатите от обучението (IEA – International Association for the Evaluation of Educational Achievement). Проектът за международното изследване на грамотността (разбиране при четене – англ. Reading Literacy) беше наименован като PIRLS (Progress in International Reading Literacy).

Главен координатор на изследването е Международният изследователски център (ISC) към учителския колеж в гр. Бостън (САЩ).

При планирането, организацията и провеждането на различните етапи от изследването са привлечени към участие и редица други институции, като “Статистика – Канада (Statistics Canada), Изчислителния център и Секретариата на IEA (IEA Data Processing Center, IEA Secretariat), Националната фондация за педагогически изследвания на Англия и Уелс (National Foundation for Educational Research in England and Wales), Служба за педагогическо тестиране (Educational Testing Service), Уестстат (Westat), Американски изследователски институт (American Institutes for Research).

Към тези институции следва да се добавят и националните координационни центрове на страните, участващи в изследването, които отговаряха за организацията и провеждането на изследването във всяка от  страните.За България ролята на Национален координационен център се изпълняваше от Факултета за начална и предучилищна педагогика към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а национален координатор за България бе проф. д-р Георги Бижков, декан на факултета. В организацията и провеждането на изследването  участваха представители на Министерството на образованието и науката, както и група от учители и директори.

 

Какво представлява Международната асоциация за оценка на резултатите от обучението (IEA)?

Международната асоциация за оценка на резултатите от обучението (IEA – International Association for the Evaluation of Educational Achievement) е създадена като неправителствена организация през 1958 г. в гр. Хага, Холандия. Нейната основна цел е събирането и обработката на данни за ефективността на различните образователни системи по света,  проучване на съвременните тенденции в образованието както и  сравняване на резултатите от различните педагогически реформи.

От началото на своето съществуване до сега IEA е организирала и провела около 20 големи международни сравнителни педагогически изследвания.  Предмет на изследване са били както учебните постижения на учениците в обучението отделните предмети (роден и чужд език, математика, природни науки, предучилищно образование и възпитание,  гражданско образование и др.), така и характеристиките на учебната среда, приложението на информационните технологии в образованието, организацията на обучението в предучилищна възраст, други.

Основен акцент при анализа на резултатите от тези изследвания е обхващането на основните фактори, които оказват влияние върху учебните постижения на учениците, както и тяхното отношение към ученето и образованието. Резултатите от тези анализи са обобщени в над 100 научни публикации, а сред техните автори са имената на такива световно известни учени, като напр. Р. Торндайк (R. Thorndike); Т. Хюсен, (T. Husén);  Ш. Постълуейт (T. Postlethwaite);  А. Първис (A. Purves);  Дж. Кийвс (J. Keeves); Дж. Торни (J. Torney); А. Опенхайм (A. Oppenheim); Е. Луис ( E. Lewis);  Дж. Карол (J. Carrol); А. Пасоу ( A. Passow);  Б. Шапиро (B. Shapiro); Р. Улф (R. Wolf);  Х. Голдщейн (H. Goldstein), други.

   

Колко и кои страни участват в изследването?

В основното изследване през май-юни 2001 г.  участваха 35 страни, а именно: Аржентина,  Англия, Белиз, България, Германия,  Гърция, Израел, Иран, Исландия, Италия, Канада, Кипър, Колумбия, Кувейт, Латвия, Литва, Македония, Мароко, Молдова, Нова Зеландия, Норвегия, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хонг-Конг, Чехия, Швеция, Шотландия.

В международното изследване са обхванати общо 146 590 ученика от 5 578 училища, като за отделните страни броят на учениците варира между 2 488 и 8 253. При това средният процент на участие е изключително висок – 93%, което означава, че са участвали  93% от всички ученици, попаднали в предварително определената извадка на международното изследване.

 

Колко лица са изследвани в национален  мащаб?

За България броят на изследваните ученици е 3 460, а боят на училищата, участващи в изследването е 170. Освен учениците, в изследването бяха включени и техните родители (3 653), учителите, които са ги обучавали от І до ІV клас (171), както  и директорите на училищата, попаднали в извадката (169). За България процентът  на тяхното участие е сред най-високите в сравнение с другите страни (96%).

 

Кой и как решава кои училища и ученици да се включат в изследването?

Отговорите на тези въпроси зависят от отговорите няколко други въпроса, а именно:

§   Какъв е обектът на изследването (целевата група, съответната генерална съвкупност)?

§   Каква е предварително определената степен на точност на оценките за характеристиките на целевата група, които са направени на базата на техните стойности в съответната извадка?

§   Каква е избраната методология при формиране на извадката на изследването?

В конкретния случай в целевата група на изследването попадат главно учениците от последния клас на началното училище, в които процентът на 10-годишните ученици е най-голям. Тъй като в 86% от страните, участвали в изследването (в т.ч. и България), това е ІV клас, който обикновено е и последният клас от началната училищна степен, то целевата група на изследването на практика са учениците от ІV клас.

Що се отнася до предварително желаната прецизност на оценките, то тя, без да навлизаме в технически детайли, е такава, че допустимата грешка в процентните стойности например е под 5% в 95% от случаите.

При формиране на извадката е използвана методиката на двустепенна стратифицирана кластеризация (училища и паралелки), като подборът на изследваните училища е систематичен, случаен и пропорционален на броя обучаваните ученици. За целта със съдействието на Министерството на науката и образованието бяха изготвени списъци на всички училища в България, в които има ІV клас, както и имената на учениците. На тази основа в съответствие с изискванията на Международния изследователски център в Бостън бяха определени училищата и учениците, които получиха съответни идентификационни номера. Получената по този начин извадка беше утвърдена от центъра. Както извадката, така и всички други процедури в изследването са в съответствие със международните стандарти на IEA.

 

Каква е целта на изследването?

Основната цел на изследването е да осигури информация за степента на развитие на четивните умения на учениците в края на началната училищна степен, както и да идентифицира факторите, които им влияят.

Четивните  умения (четивна грамотност) в рамките на проекта PIRLS се определят като  “... умения да се разбират и използват писмените вербални форми, наложени от обществото и/или предпочетени от индивида. Малките читатели могат да извличат смисъла от различни текстове. Те четат за да научат нещо, за да се приобщят към обществото на четящите хора и за удоволствие.”

 

Каква беше организацията на изследването и какви бяха неговите основни етапи?

1.      Работата по планирането и организацията на изследването започва през 1999 с разработката на изследователския дизайн и измерителния инструментариум. За основа на работата послужи представянето и описанието на националните образователни системи, както и особеностите в практиката на началното езиково ограмотяване в тях, което беше извършено и публикувано  в специална енциклопедия:

PIRLS 2001 encyclopedia: A reference guide to reading education in the countries participating in IEA’s Progress in International Reading Literacy Study (PIRLS). (2002). Mullis, I.V.S., Martin, M.O., Kennedy, A.M., & Flaherty, C.L. (Eds.). Chestnut Hill, MA: Boston College.

2.      След подготовката на инструментариума (на английски език) той беше преведен на още 31 езика (включително и български). Организацията на превода бе поверена на националните координатори, но всеки превод впоследствие бе подложен на независима двукратна проверка и верификация, организирани от Секретариата на IEA – веднъж преди пилотното изследване, и втори път – преди основното изследване.

3.      През есента на 2000 г. бе проведено пилотно изследване с около 48 000 ученика в 30 страни, сред които беше и България. Целта на пилотното изследване беше да се извърши апробация на инструментариума (тестове и анкети) и редактирането му с оглед повишаване на неговите психо-метрични качества.

4.      Основното изследване бе проведено в периода: май-юни 2001 г. за страните от северното полукълбо и в периода: октомври – ноември 2001 г. за страните от южното полукълбо.

5.      По време на основното изследване бе осигурен качествен контрол с помощта на международни независими наблюдатели, които във всяка страна трябваше да посетят по време на изследването 15 от училищата, включени в извадката. Независимо от тях, друга група от независими наблюдатели (определени на национално равнище) трябваше да посети по време на изследването 10 % от училищата в извадката във всяка страна.

6.      За всяка от задачите със свободен отговор бяха разработени единни критерии за всяка оценъчна категория и подбрани достатъчно на брой илюстративни примери и тренировъчни задачи. Ръководството с оценъчните инструкции бе преведено на всички езици и използвано при обучението на оценителите на задачите, главно начални учители. Във всяка страна оценителите трябваше да преминат интензивен курс на обучение и само след постигането на приемливо ниво на съгласуваност на техните оценки на свободните отговори на учениците да преминат към оценка.

7.      За да се осигури контрол върху качеството на оценяване 25% от всички писмени работи бяха подложени на двукратно независимо оценяване. В допълнение към това, отговорите на 5000 англо-говорящи ученици бяха изпратени в изследователския център в Бостън и оценени независимо от общо 55 оценители от 28 страни (в това число двама от България).

8.      Въвеждането на данните за компютърна обработка в отделните страни бе организирано от националните координатори, но проверката на кодирането и верификацията бе реализирана съвместно с Изчислителния център в Хамбург (IEA Data Processing Center) и включваха:

·      Обработка и анализ на данните от тестовете и анкетите на национално и международно равнище;

·      Психо-метричен анализ на качествата на тестовете;

·      Скалиране на тестовите резултати и представянето им в единна стандартна скала;

·      Стандартизация и вербално съдържателно описание на международните прагови стойности;

·      Анализ на резултатите на национално и международно равнище;

·      Разработка и публикация на набор от печатни материали, свързани с изследването1.

             


 

1.PIRLS 2001 Technical report. (2003).  Martin, M.O., Mullis, I.V.S., & Kennedy, A.M. (Eds.). Chestnut Hill, MA: Boston College.

PIRLS 2001 International Report: IEA’s Study of reading Literacy Achievement in Primary Schools in 35 countries. Ed. by I.V. S. Mullis, M. O. Martin, E. J. Gonzales, and A. M. Kennedy, International Association for the Evaluation of Educational Achievement (IEA), 2003.